Древността легенда разказва, че градът е основан
на 21 април 753 година пр.н.е. от братята Ромул
и Рем, отгледани от вълчица синове
на весталката Рея Силвия и бога Марс. Друга
легенда извежда произхода на основателите на Рим
от Еней, герой, избягал от победената Троя след
Троянската война.
В Античността
градската територия на Рим включва Седемте хълма
по левия бряг на река Тибър. Първоначално по
шест от тях има селища на племената латини и
сабини, а седмият, Целий, е заселен с етруски.
Около 6 век пр.н.е. низината между хълмовете е
превърната в общ пазарен площад – форум. На
хълма Капитолий са построени крепост и храм на
Юпитер, и той става военен и религиозен център
на града.
Ренесансът променя цялостно облика на Рим, като
най-голям принос за това имат папа Юлий II и
неговите наследници Лъв X и Климент VII,
управлявали от 1503 до 1534 година. През тези
две десетилетия старата базилика „Свети Петър“,
строена още от император Константин I Велики, е
разрушена и на нейно място започва строежът на
днешната църква.
След провала на революцията италианското
национално движение се ориентира към обединение
на страната под властта на кралете на Пиемонт.
При създаването на Кралство Италия през 1861
година Рим е обявен за негова столица, въпреки
че не се намира под негов контрол. Папската
държава издържа още няколко години, опирайки се
на подкрепата от Франция, но след началото на
Френско-пруската война през 1870 година
италианските войски превземат града, а през
следващата година столицата е окончателно
преместена от Флоренция в Рим.
Превръщането на Рим в столица на обединена
Италия дава тласък на развитието на града.
Населението му нараства от 200 хиляди души през
1871 година до 600 хиляди души в навечерието на
Първата световна война и градът излиза извън
своите традиционни граници .След
Първата световна война Рим е в центъра на
събитията при Похода към Рим, в резултат на
който фашистите вземат властта в страната през
1922 година. В междувоенния период бързото
нарастване на населението продължава, което
създава значителни социални проблеми, и
правителството прави опити да го ограничи, но
въпреки това в средата на 30-те жителите на
града вече са над 1 милион.По
време на Втората световна
война Рим понася по-малко поражения от другите
големи европейски градове, но все пак през
лятото на 1943 година е бомбардиран от авиацията
на Великобритания и Съединените щати, при което
загиват около 3 хиляди души. След това Рим е
обявен за открит град и на два пъти е завземан
активни бойни действия. През август 1943 година
градът е окупиран от германски войски, които са
изтласкани от съюзниците на 4 юни 1944 година.В
следвоенните години населението на Рим отново
нараства рязко, като градът става една от
движещите сили на Италианското икономическо
чудо. Ръстът на населението се забавя едва в
началото на 70-те години, след което то се
стабилизира.